СЕЗОН ЗА ЛОВ НА ДИВИ КУЧКИ, ЧАСТ 01: Over You

2010-12-07 19:56:29; book, български, Сезон за Лов на Диви Кучки, Rogger Dojh, Сезон за Лов на Диви Кучки, Rogger Dojh

Сезон за Лов на Диви Кучки
Автор: Rogger Dojh
Редакция: Райна Деницова
Издания:


Интернет, 2003 Издателска къща “ЛИК”, София, 2004, ISBN 954-607-641-4


 
       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|
 
 
ЧАСТ I
Over You
 
* Всички съвпадения на имена на хора и места, както и съвпадението на цялата история с реалността са напълно случайни. *
 
Intro
 
Днеска сме на стрелби. Временно отложиха тръгването ни с 1 час, тъй като нещо се е объркало с камионите. Това се случва 4 години по-късно - вече съм на 26 и служа на Република България. Остават ми още 6 месеца и 3 седмици служба. Жените тук са рядкост и поради тази причина е много лесно да възпроизведа някои отминали събития на сивия фон на казармата. Пък и емоционалният ми глад се обръща към миналото за храна.
 
Тръгваме за огнева. До следващия път.
 
1.
 
Парти насред сдух.
 
Рачешки период (рожден ден на едно раче, т.е.). Това беше повод за партито.
 
Действието се развива в София, съвсем близо до Попа. На Попа реално е срещата.
 
Какво е било преди това ... Сякаш беше съвършено умряло време. За първи път това лято бях скочил в гащите, сложил бяла ризка, гладко избръснат, афтършейв etc bullshit. Тия неща ме карат да се чувствам бял човек. И тогава се бях почувствал бял.
 
Мам, супер близко приятелче, се беше уволнил преди близо два месеца от казармата и вече беше на линия за купони. Тъй че на партито се събрахме с Мам, Ender, Пацака (известната страхлива стъклопакетна камила (която носи каска)), Слав и единия Eднакъв. Кой точно, е все тая. Те, Eднаквите, по онова време си приличаха прекалено много.
 
Мацето с РД се казваше Ани. Сигурно е била на около 19 години. Детето беше добричко, но ходеше с едно дълго и грозно изчадие. Как го търпеше в леглото не знам, аз трудно го понасях дори в същата стая. Но тя си знае. В крайна сметка Ани имаше РД и беше направила парти - това е същественото.
 
По време на партито се напих много силно. Много хубаво всъщност, тъй като не ми стана лошо, но все пак трудно пазех равновесие през кулминационния 1 час. Междувременно се оглеждах за свободно гадже, но нито едно не ми хареса. Ender-чо се занасяше с една засукана курва, която си беше довел отнякъде, останалите нямам спомен какво правеха, но в крайна сметка през хола за вечерта преминаха повечето девойки, дошли да празнуват. И тъй като в един момент бяхме насядали в кръг на пода и пеехме "В мъжката баня" (на края ще приложа текста на песента), девойките не се задържаха за дълго наоколо.
 
Много бях пиян и много пях. Основно с Мам пяхме всъщност, тъй като той донесе песента от казармата.
 
Сякаш успях да се заям с всяко момиче, посетило окупираните територии. Само едно реагира интригуващо. Едно такова - с брекети на зъбките си. Май именно за това я ебавах - съвсем невинно т'ва. Или пък не че е реагирала интригуващо - просто алкохолът си беше свършил вече работата. С мен - тя беше абсолютно трезва. По едно време, докато се дерях с пълно гърло, повтаряйки "В мъжката баня" и радвайки се на засилен интерес от страна на пияната компания, девойчето изненадващо се присламчи. Към пияната компания това.
 
... (тук са се случвали неща, които алкохолът е поизтрил от мозъка ми)
 
По-късно някакви си тръгваха. Може би ми бяха приятели. А може просто да съм се озовал в антрето, докато съвсем непознати хора са напускали партито. Във всеки случай и мацката се оказа там. Слав се опитваше да общува с нея. Упоеното ми съзнание не беше съгласно Слав да общува с всяко срещнато момиче и после да го забива (което Слав много обичаше да прави), затова, щом който напускаше, напусна (възможно е Слав да е бил наоколо, но не помня), проведох с нея следния разговор:
 
- Ела тук - произнесено тихо и с подканващо кимване на главата. Съзнанието ми, потънало в щастливо опиянение, наблюдаваше отстрани събитията.
 
- Защо? - Момичето се направи на ударено. Беше се подпряло на отсрещната стена на коридора - на метър и половина от мен.
 
- Така.
 
Девойката направи несигурна крачка напред. Помогнах й да се приближи, като я придърпах и започнах да я целувам без повече приказки. Детето нямаше нищо против - и то започна да се целува с мен.
 
Така, доколкото помня, се запознах с Вероника.
 
Партито продължи. Тук някъде идват и миговете на най-сериозно алкохолно затъмнение. По някое време във всеки случай се озовахме отново в хола, легнали на някакъв диван, а около нас вече имаше и други двойки в стаята, на които не се радвах, тъй като исках да спя с момичето, а те ми пречеха. Бяха пуснали едно ужасно грозно порно с една дебела курва в някакъв самолет. Дебелата курва мастурбираше с нещо, което по-добре да потъне в историята неописано. Докато изтрезнявах и си говорехме глупости с Вероника - по някое време сме задрямали.
 
После дойде сутринта.
 
2.
 
Кафе, цигара.
 
Девойчето не пие кафе и не пуши.
 
А аз стоя и я гледам на трезво и на дневна светлина и се чудя, дали това леко кльощаво създание, което седи на някакъв стол като намерено кученце, ми харесва или не. Тръгваме да си ходим и някъде на НДК, където се разделяме, се опитвам да си чукна среща с нея. По-скоро заради принципа, защото все още съм напълно безразличен.
 
Среща в крайна сметка си правим - за същия ден, на НДК, към 6 следобед. Срещата не се състои - когато й се обаждам според уговорката, тя се отмята.
 
С това завършва този ден. И това слага началото на целия роман, защото й се връзвам - тъй като ме е отрязала - ама се връзвам яко.
 
До следващата ни среща реално има близо седмица. До тогава се случват следните неща.
 
3.
 
Когато Вероника ми отказа още една среща, това, което *не* направих, беше да отеба. Тогава не бях запознат с предимствата на това състояние. Взех sofia.txt, пуснах един search на телефонния й номер и адресът й излезе на бял свят. Много безумно купих една червена роза и скочих да я диря някъде из непознатите краища на София. Накрая се принудих да взема такси, тъй като изобщо не се ориентирах из странните квартали, където попаднах.
 
Естествено номерацията на блоковете и входовете беше така объркана, че не можах да открия къде точно живее Вероника. Намерих някакъв Булфон и изпросих импулс от някой, който говореше в момента.
 
- Добър ден, търся Вероника! - казах на майка й.
 
- Един момент - отговори ми майка й.
 
- Ало? - каза Вероника, след като стигна до телефона.
 
- Здравей - рекох. - Доч се обажда.
 
- Здрасти - отвърна ми Вероника не особено ентусиазирано.
 
- Хайде да се видим - подхванах направо. Супер се бях спекъл, между другото. Много адреналин в кръвта и други такива. Имаше голяма опасност да започна да приказвам глупости, затова бързах да приключим с въпроса.
 
- Не мога.
 
- Защо?
 
- Правим ремонт в момента. Наш'те няма да ме пуснат.
 
- Ее, хайде де, аз съм пред блока ти, трябва само да слезеш. Няма да се бавиш много.
 
- Не мога. Да бе, пред блока си ми. Ти не знаеш къде живея.
 
- ............. - тук диктувам уверено точния адрес. - Но не мога да открия входа.
 
- Как си ми намерил адреса?!?!
 
- Тайна. Ще ти кажа, когато се видим.
 
- Кажи ми!
 
- Не става. Хайде да се видим ....
 
.. И т.н. Разговорът не стана по-интересен, само дето накрая заебах розата някъде и си тръгнах.
 
4.
 
После Вероника замина на море с приятеля си - Петър. Остана там една седмица и се прибра сама.
 
Тези седем дни, през които я нямаше, за мен бяха интересни и изпълнени с емоции. Излизах с Мими и Компания (Компания = Стохи + някакъв непознат пръчоляк покрай тях) - това не беше емоционално - но ужасно бях хлътнал във Вероника и нейното отсъствие ме докарваше почти до оргазъм. Т.е. фантазията ми запълваше нейната липса с една по-добра Вероника. Това е безумно състояние. Липсва ти жена, която познаваш от една недовършена вечер. Изживяваш наум една цяла откачена седмица с нея и тя постепенно се превръща в идеалното ти момиче. Но това не компенсира липсата. Ей такива неща.
 
Вечерта на баба Яга беше прекрасна. Мими и Компания пиеха бира, някое от тях караше колело, останалите си говореха, а аз исках да пия вино.
 
- Мими, хайде да пием вино.
 
- Не ми се пие вино.
 
- Стохи, вино.
 
- Ама пие ми се бираа.
 
- Мими, аре да си земем вино.
 
- Не ми се пие вино.
 
...
 
Доч седи на кръглия каменен бордюр около някакво дърво и гледа тъпо преминаващите хора. До него са се наредили Мими и Компания. Доч продължава да бучи за вино. Никой не иска вино.
 
И ето, че идва една девойка на име Мария (* Да не се бърка с Мими. - Б.а.), която Доч само слабо познава.
 
- Ей, здрасти - възкликва Доч към девойката, тъй като тя е приятно различна от безразличието на Мими и Компания към желанието му да пие вино.
 
- Здравей - отговаря девойката, която може би не се радва толкова на срещата. Всъщност не съм сигурен какво си мисли - никога не е ставало дума.
 
- Искаш ли да пием вино, - питам, тъй като в този момент очевидно за друго не мога да говоря.
 
- Ами да - отвръща тя.
 
- Колко пари имаш? - питам, изпълнен с надежда.
 
- 5 лева.
 
- Ами и аз. Предлагам да си вземем едно червено вино.
 
- Хайде да е бяло. Не обичам изобщо червено вино.
 
- Мммм. Ми добре. Бяло.
 
And so on and so forth.
 
Жените в огромен процент не обичат червено вино. Сигурно имат някакви естетически подбуди аз това, бялото вино им се стрева по-аристократично или знам ли? Или може би вкусовите рецептори също спадат към вторичните полови белези ... Така или иначе тази случка сложи началото на един доста приятен битов алкохолизъм, продължил през цялото лято. През вечер изцоцвах по една бутилка червено вино, кога за кеф, кога, защото Вероника ... Както и да е, по-късно по въпроса.
 
Та, една бутилка от бялото вино ни стигна, колкото да навлезем в дебрите на интересен разговор. Втората бутилка бе посрещната с разбиране и любов и от двамата и по някое време в сумрака открих, че Мими и Компания са си тръгнали, дори като че ли ми бяха казали Чао. Това всъщност нямаше особено значение, защото бях все по-заинтригуван от мацката, пък и бях полудял по Вероника. Алкохолът усилваше това чувство и леко размиваше неговия обект (т.е. Вероника ми липсваше ужасно, но всъщност не задължително Вероника ...), тъй че в един прекрасен момент зададох паметния, адски тъп въпрос:
 
- Какво ще стане, ако опитам да те целуна?
 
Това насред разговора. Ужасно адекватно. Господ здраве да дава на бялото вино.
 
- Ами защо не опиташ? - отвърна уместно момичето.
 
Ами опитах. То взе, че се получи. По някое време се отдръпнахме, хвърлихме си по един любопитен поглед и продължихме с беседата.
 
Не бях вечерял. Сигурно затова се напих така ужасно от бутилка бяло вино. Всъщност може и да е било повече, не съм гледал в гърлото, колко е погълнала девойката и колко е останало за мен. Във всеки случай по онова време родителите ми с готовност се паникьосваха, когато не следвах предварително зададен график, хем трябваше вече да им е ясно, че това си е единствено техен проблем. Затова, когато изобщо не си направих труда да отида да се обадя по телефона, че ще закъснея, вече си бях създал известни главоболия (мда, наш'те упорито продължаваха да го превръщат и в мой проблем ...). Но синовните ми чувства бяха отстъпили временно на заден план пред чудесното стечение на обстоятелствата, пък и от погълнатия алкохол.
 
Някъде към 3 часа през нощта ми просветна и изскочих панически от леглото в квартирата на мацката, започнах да нахлузвам гащи и блузи и след малко вече се разхождахме из нощна София в търсене на сандвичи и телефон.
 
Ето какво бяха сторили родителите ми (които все още дебнеха будни до телефона у нас): бяха отишли на баба Яга; бяха звъняли до всичките ми приятели; бяха научили името и приблизителния адрес на момичето, с което си бях тръгнал от баба Яга. Слава Богу, не бяха успели да ме открият.
 
На сутринта с девойката пихме по едно умиротворително кафе с кола пред блока с квартирата й (скрепявайки договора, че каквото е станало, то заспива в миналото след пукването на зората - май че и тя имаше някой на сърцето си, как се бяхме намерили миналата вечер, да се чуди човек) и малко по-късно всеки беше забягнал нанякъде.
 
А аз бях изпаднал в любовен шок. Чудех се, кога Вероника ще се прибере от море.
 
5.
 
Безумната ни среща на НДК беше отново в 6 ч.
 
Безумната Вероника пак не дойде.
 
Седях, чаках, мотах се, висях... Но тя изобщо не дойде.
 
Така че след 30 минути се качих на трамвайчето, отидох до нас и още докато слизах, майка ми се проточи през прозореца и взе да обяснява от 3-ти етаж, как някакво момиче Вероника се било било обаждало и било било казвало и било и т.н. Накратко - забравила, в колко ни е срещата.
 
У нас Вероника кацна след 15 минути. Задължителната бутилка червено вино очакваше на земята, всъщност там се и настанихме, и изобщо не помня какво правихме, докато консумирахме виното. Сигурно сме си приказвали, май не се опитвахме да спим, бе изобщо пуберска история, бях яко спечен, докато виното не ме поотпусна.
 
И после Вероника реши да си ходи.
 
Изпратих я доста надалеч, до тях, хем пеш ходихме, аз си кътках бутилката вино със себе си (значи не сме я били доизпили), доста сладко бях подпийнал, как съм се връщал и аз не знам, автобуси в крайна сметка нямаше. Пари за такси - също. Това лято беше много бедно. Дори за виното не знам, откъде съм вземал кинти. Сигурно съм врънкал баща ми ...
 
Както и да е, след като се убедих, че градският транспорт ме е предал и в 12 през нощта просто не върви, повдигнах примирително рамене, затананиках си "Нощна птица" на Кирил Маричков и поех по обратния път. У дома се хвърлих в леглото и откъртих щастливо до сутринта.
 
 
6.
 
Следващата ни среща отново беше у нас. Детето дойде с уговорката, че ще спи в къщи, а пък аз си направих труда да изврънкам от наш'те двойно количество храна, да налея вино в чашите и да запаля свещ. Опитвах се да създам романтична обстановка.
 
Получи се вечер почти както по филмите - със следните няколко изключения: главният герой не умееше да готви, затова разчиташе на родителите си; след вечерята героят и героинята си легнаха заедно, но не правиха секс; липсваше и сърцераздирателната полу-джазова музика, на която артистите заемат добре прикриващи половите им органи ужасно еротични пози, изразяващи безумната им любов и бушуващите им нежни страсти. Блех.
 
Всъщност аз супер се бях спекъл, да не би да съм пипнал нещо от авантюрата на баба Яга - всичко там се случи без презервативи - и чаках да ми излязат тестовете за СПИН и сифилис и още някакви шитове. А пък презервативи тъй или иначе не можех да използвам - всеки път, като си сложех презерватив, и малкият Доч повяхваше натъжен.
 
Нощта беше поучителна - получих първата непотвърдена информация за съществуването на G-точката - макар и без да бъде спомената с това име. Направих и едно друго откритие, заради което страшно се изкефих на момичето - естествената й миризма, дъхът й, косата й - всички тези неща ухаеха прекрасно - дори вкусът на устата й, когато се целувахме, беше страхотен.
 
След като си поиграхме малко в леглото, Вероника се отнесе, а аз останах да лежа в полудрямка. До сутринта, когато тя си тръгна, така и не можах да заспя, тъй като леглото ми беше съвсем тясно и от моите 197 см все нещо щръкваше в неподходяща посока.
 
Лежах насред нощната жега, а часовете отминаваха в тишина. Това продължи до софийския аналог на първи петли - адските жълти трамваи на смъртта запяха с разбитите си колела и съобщиха на целия свят, че е време да става. Все пак е 4 часа сутринта, настояваха те - ставайте-ставайте, бързайте-бързайте ...
 
7.
 
Гадно е да слушаш, как някой лъже в твое присъствие. Това автоматично поставя под съмнение и думите му, отправени към теб. Затова, когато Вероника ми заяви, че не ходи с Петър, аз изобщо не й повярвах - вече няколко пъти тя беше казвала на майка си по телефона, че е с Петър, когато всъщност е била у нас.
 
За връзката й с Петър научих още щом тя се върна от море - на първата ни среща аз между другото й споменах, че докато е отсъствала, съм спал с друга мацка.
 
- О, изобщо не се притеснявай! - отвърна ми тя тогава жизнерадостно. - И аз на морето спах с един приятел.
 
Нямах нищо против - така всичко си идваше по местата.
 
Но когато Вероника започна да сравнява малкия Доч с малкия Петър, вече започнах да се дразня. А безумното момиче наистина го направи.
 
Седяхме в един горещ следобед у дома (преди да сме спали както си му е редът), и докато се мотаехме в доста ефирно облекло из августовската жега, Вероника ни в клин, ни в ръкав се пресегна, издърпа ластика на боксерките ми напред и надникна любопитно вътре.
 
- Охо - каза тя. - Харесва ми!
 
Не знаех как да реагирам - откровението си го биваше. Тя видя изражението ми и реши да поясни:
 
- Нее, наистина! Голям е! - "О-оу!", рекох си аз. "Това комплимент ли е?" - Трябва да знаеш на Петър колко му е малък! Като морковче! Когато за първи път спах с него и му го видях, не можах да спра да се смея.
 
"Майко мила!", продължих на ум монолога си. Чудех се и аз дали да се смея, или какво?
 
Вече ревнувах ужасно от Петър. И това беше най-голямото ми заблуждение - Вероника наистина беше скъсала с него. И то в ден, в който аз си мислех, че са на любовна среща. Параноята ме гонеше - след като Вероника ми отказа да се видим и след като същата вечер seen-serv-а в irc-канала, където тя основно влизаше да чати, ми съобщи, че преди 5 минути тя е била там с ident-а и IP-то на Петър, нямаше какво друго да си помисля. Пък и нали бях ревнива слива, само глупости ми се въртяха из главата ...
 
Държах се ужасно глупаво, но изобщо не си давах сметка за това. Вероника също не помагаше особено с внезапния порой от капризи, които започна да генерира, пребивавайки в някакво особено кисело настроение. Аз се инатях, тя се инатеше ... Дори след като спахме за първи път, нещата не се оправиха особено.
 
А вечерта, в която правихме секс, беше едно брутално престъпление от нейна страна. Момичето ей тъй си ме яхна, свърши и легна да спи. Май че си и поплака малко. Отдавна не беше имала оргазъм. Но си беше тъпо, как ме изеба и заеба. Май затова и поплака. Не беше чак толкоз глупава да не се усети. Но беше овница, тъй че скрупулите й траяха общо 5 минути. А аз като славен следовник на Онан праснах една зловеща чикия и също се отнесох. (* Фактологията в този параграф се разминава леко с онази действителност, с която цялата история напълно случайно съвпада, но редакторката ме заплаши, че ще ми откъсне главата, ако опиша събитията достоверно; тя твърди, че естетическият ефект е много по-важен от истината. - Б.а. )
 
8.
 
Още от рождения ми ден през април, в годината, през която тръгнах и скъсах с Вероника, се наблюдаваше една гадна тенденция: под влиянието на липсата на пари и на каквото и да е смислено занимание се бях депресирал. Бях се разложил морално и с нищо не ми се занимаваше. Заедно с това и либидото ми беше понамаляло. Вероника от своя страна ми подейства като шоков катализатор - и точно, когато започнах да се чувствам като дървеница (* Бележка под линия: мъжката дървеница е най-потентната гадина, позната на науката; тя изхвърля за едно денонощие семе, многократно надхвърлящо собственото й тегло, при това пенисът й е остър и твърд и пробива тялото на женската дървеница, където й попадне - за да не се налага да търси специално приспособените за размножаване полови органи. - Б.а. ), тя реши, че трябва да замине за Рударци, където живееше баба й.
 
Беше ужасно тъпо, да ми се чука така и да нямам накъде да насоча цялата тази енергия. Беше ужасно тъпо и Вероника да се забие с някакъв младеж там и да спи с него три пъти за седмицата, през която аз се мятах като риба на сухо вкъщи (то добре, че нищо не подозирах, едва по-късно научих за тези изпълнения ...). Но, както казват по света - c'est la vie.
 
Самата вечер, в която Вероника замина за Рударци, беше готина. През нея не се случи нищо забележително, но от друга страна язовирът, при който ни остави автобусът, беше много красив, въздухът беше упояващо летен, езерата, покрай които се промъквахме, бяха романтични, а спускащата се нощ добавяше още чувство в цялата картина. Единственият малък недостатък, който ме смути, беше отказът на момичето да я изпратя до самата къща, където отиваше. Сега като се замисля, това може да е имало нещо общо и с местния й любовник.
 
След като се върна от Рударци, Вероника започна да прекарва доста време у нас. Чатеше от PC-то ми, просто се излежаваше или си приказвахме. Аз се държах дръпнато и се инатях за всяка глупост, която можеше да ми дойде на ум. Не през цялото време, но достатъчно, за да създам напрегната и некомфортна атмосфера.
 
Рано или късно повдигнахме въпроса за отношенията ни. Действието се развиваше отново в слънчев летен следобед, отново на леглото ми и отново бяхме облечени с минимума дрехи, необходими за спазването на елементарна хигиена - някой и друг чифт боксерки, дантелени бикини или нещо подобно.
 
- Онази снимка все още ли е в паспорта ти? - бях се поинтересувал тогава. Ставаше дума за снимката на мистичния й дефлоратор Николай, с когото тя дори веднъж бе говорила от домашния ми телефон. По време на разговора, който бях слушал с престорена липса на интерес, тя му се беше разсърдила, че не й бил обърнал необходимото внимание - когато я бил срещнал на улицата, бил заедно с настоящата си половинка и се бил държал достанцирано etc etc. И заради това Вероника разговаряше с него много троснато ... което изобщо не ми попречи да избухна в нов пристъп на ревност. Накратко - тази снимка в паспорта направо ми бъркаше в здравето.
 
- Да, естествено - отговори ми тогава Вероника. - Изобщо не си прави никакви илюзии, че ще я разкарам.
 
- Ще я махнеш - заявих аз решително.
 
- Не, няма да я махна - запозна ме с нейната гледна точка Вероника.
 
- Е добре, ти ходиш и спиш с мен, а в паспорта си носиш снимка на този.
 
Вероника предполагам вече съвсем се е била издразнила от глупавата ми настойчивост. Във всеки случай ми отговори следното:
 
- Николай е единственият мъж, който някога съм обичала и ще обичам. И в момента го обичам.
 
Говореше, а гърдите й белееха на слънчевите лъчи, промъкнали се между пръчките на щорите.
 
Не бях щастлив от това обяснение в любов. То изобщо не беше адресирано към правилния човек, нито на правилното място.
 
- Ако обичаш, тръгвай си - заявих аз и се изправих. - Повече няма какво да търсиш тук.
 
Вероника автоматично започна да се облича, но когато наистина дойде време да напусне стаята, се спря и ме погледна.
 
- Не искам да си ходя - рече ми тя.
 
- Никой не те пита - отвърнах, влагайки излишна грубост в думите си.
 
- Не искам да си тръгвам - повтори момичето. Стояхме съвсем близо един до друг.
 
- Сега пък защо? Нали каза, че Николай е мъжът в живота ти. Какво правиш тогава в стаята ми?
 
- Не искам да си отида, защото ще ми липсват много неща.
 
- Например?
 
- Ами, леглото ти, компютъра ти, самата стая ... - заизрежда Вероника. Но тъй като пропусна да спомене и мен в носталгичня списък, аз се ядосах още повече и продължих да настоявам, докато не си тръгна.
 
9.
 
Оттук насетне нещата, следвайки нормалната човешка логика, съвсем се сговнясаха. Вероника замина за Самоков при братовчедите си, а аз продължих да вегетирам у дома. След като тя се върна, регламентът, че ходим, беше все още в сила, но тя беше много хладна, виждахме се рядко и всъщност спахме само още веднъж, когато бяхме на гости на Мими. Пък и тогава Вероника взе да се прехласва по някакъв, който в отсрещния блок се разхождаше по бельо и взе да разправя колко е секси и аз естествено веднага се разревнувах и взех да се правя на гъз ...
 
Романтиката беше изчезнала от връзката ни. Единственото, което изпитвах, беше напрегната зависимост и неясна ревност. Едновременно много исках да излизам с Вероника и в същото време й се дразнех непрекъснато. Тя от своя страна беше изгубила почти всякакъв интерес към мен и си прекарваше времето отново сама у тях. Плюс това август наближаваше към края си и поправителният изпит по Математика 1 надвисваше на хоризонта като фекалния облак на неприятността - изобщо, настоящето и близкото бъдеще се очертаваха като изключително противни.
Като капак на всичко и двамата с Вероника пипнахме гъбички, за което тя ме обвини решително, обяви ме за пълен мръсник, който си е позволил да спи с нея без презерватив и изобщо сложи предпоследната точка от многоточието, което щеше да отбележи края на връзката ни.
 
Последната точка беше мое дело - опиянен от усещането да се държиш неконтролируемо тъпанарски, аз направих на Вероника една хубава сцена по телефона, заявих й, че повече не ходим и заминах на море.
 
Там реших, че съм страшно влюбен в нея, написах две стихотворения, но завесите вече се бяха спуснали и нямаше нито шанс, нито смисъл да се опитвам да я забивам наново. По-късно през септември се срещнахме в София чисто по приятелски, и това беше.
 
Отново на НДК - всеки си тръгна къмто кой откъде е и след нас останаха единствено циганското лято, софийските пешеходци и задръстването.
 
10.
 
След целия този роман изгубих следите на Вероника и отново се чухме едва след като влязох в казармата. В момента тя отново е с Николай - приблизително от 2 години. Все още носи брекети и все още е стройна и готина мацка.
 
Аз самият в момента все още служа - остават ми 11 седмици до полагаема. Драми като връзката ми с Вероника, вече изобщо не могат да ме разтревожат - единствената ми драма се нарича БА, а единствената лелеяна мечта - УВО.
 
Забивката с Вероника беше интересна и в доста отношения си заслужаваше главоболията. Но това, което дойде, след като се върнах от море, надмина и най-смелите ми представи за реалност. И то си има своето име - Кучката в бяло! (Очаквайте!).
 
---------------------------------------------------
Приложение:
 
В мъжката баня
 
Във мъжката баня копеле,
Нищо се не види
Във мъжката баня копеле,
Нищо се не види
А в кюшето бай Илия
Лъска си чикия
А в кюшето бай Илия
Лъска си чикия
 
Припев:
 
Хей, хей, времена
да ви еба майката
Хей, хей, времена
да ви еба майката
 
В женската баня копеле,
Нищо се не види
Във женската баня копеле,
Нищо се не види
А в кюшето баба Гица
Меси свойта цица
А в кюшето баба Гица
Меси свойта цица
 
Припев...
 
Във детската баня копеле,
Нищо се не види
Във детската баня копеле,
Нищо се не види
А в кюшето две деца
Правят нещо кат ебня
А в кюшето две деца
Правят нещо кат ебня
 
Припев...
 
Във войнишката баня копеле,
Нищо се не види
Във войнишката баня копеле,
Нищо се не види
А ефрейтора в кюшето
Бърка си в дупето
А ефрейтора в кюшето
Бърка си в дупето
 
Припев...
 

Подкрепете финансово (с еднократно дарение в размер на 1 лв.) онлайн-изданието на Сезон за лов на диви кучки, като използвате бутона ePay now!


 

Copyright (C) 2020 dojh.net | rogger@dojh.net